Митове за хиперинфлацията в Германия и Хитлер

Много често когато коментирам с някого пари и инфлация в разговора се стига до въпроса за Ваймарската хиперинфлация и идването на Хитлер на власт.

Тук е почти универсално разпространено мнението че хиперинфалцията е една от основните, директни причини довели до идването на Хитлер на власт. Според повечето хора Хитлер спасява Германия от хиперинфлацията.

Действителността е доста различна от този широко разпространен мит. Ваймарската хиперинфлация е през 1923г. По това време Националсоциалистическата работническа партия на Германия има 32 депутата в Райхстага (от общо 472)

На следващите избори, които са в края на 1924г., Нацистите вече имат едва 3% от гласовете и само 14 депутата (от 493). Инфлацията не е никакъв проблем след паричната реформа и икономиката на Германия се развива нормално.

На изборите през 1928г. (5 години след прословутата хиперинфлация) Германската икономика продължава нормалното си развитие и Хитлер и Нацистите са на път да изчезнат напълно от политическия живот на страната. 12 депутата от 491 общо при едва 2,6% спечелени гласове.

Огромната трагедия за Германия и съответния възход на Националсоциалистите е през 1929г. когато започва Голямата депресия. В резултат на депресията, причинена от супер рестриктивната парична политика до която води златния стандарт, безработицата скача рязко и икономика се свива. Петте милиона нови безработни се оказват благодатна почва за негативната реторика на Хитлер и в следващия парламент през 1930г. Нацистите вече имат 107 от 577 депутата (18,3% от гласовете)

Както се вижда в реалния свят не само че хиперинфлацията няма никаква роля за възхода на Хитлер, но дори ясно се вижда причинно следствената връзка между дефлацията от Голямата депресия и възхода на Нацистите. Както ни показва историята дефлацията е много по-опасното явление за икономиката и обществото от хиперинфлацията. Хиперинфлацията се лекува много лесно и интуитивно е много лесно да бъде разбрана. Дефлацията е феномен който изключително много заблуждава хората и те масово имат грешна интуиция за това къде е проблема. Почти винаги проблема се търси навсякъде другаде, но не и в недостатъчното "печатане" на пари. Обикновено по време на такива рецесии за виновник се нарочва малцинство с "всеизвестни" пропуски в характера (например цигани, евреи и т.н.) или групи които не харесваме като синдикатите например.

Най-тъжното нещо обаче е че днес на практика виждаме едно повторениe на мрачния период от 30^-те години на 20^-ти век. Кризата която започна през 2008г. има реално същото естество като Голямата депресия. И в двата случая става въпрос за супер рестриктивна парична политика. Тогава причинена в страните които са част от златния стандарт от Франция (и до някъде САЩ) който рязко започват да трупат златни резерви и да свиват паричното предлагане. Днес причинена в Европа от Германия, посредством контролираната на практика от нея ЕЦБ, която налага на еврозоната една ненужно рестриктивнa парична политика. Тогава в резултат на неизбежното свиване на икономиката и  съпътстващата я безработица в Германия идва на власт крайно дясна радикална партия. Днес виждаме подобен траен ръст на безработицата и съответния възход на различни радикални партии. За Франция представянето на евро-изборите на партията на Марин льо Пен е изключително показателно.

Надявам се приликите и жестоката ирония да спрат до тук и ЕЦБ възможно най-скоро да си свърши работата и да върне номиналната икономика на еврозоната на пътя на стабилния растеж. Това неизбежно ще възстанови икономиките на еврозоната, ще върне заетостта на нормалните нива и ще прати обратно в забвение различните крайни партии които виждаме да печелят популярност днес.

Равносметка за 2014

През изминалата година успях да напиша общо 1 (един) пост. Очевидно с подобно темпо трудно ще променя света ;), дори и ако приемем че някой друг освен Гугъл чете какво пиша. Ще се опитам да си наложа поне час и половина на седмица да се занимавам с блога през новата година.

Може би най-интересното нещо през изминалата година, за мен поне, беше огромната разлика между начина по който ЕЦБ и останалите европейски институции и журналисти от една страна и икономическата блогосфера и голяма част от американските и английски журналисти от друга, анализираха това което се случва с европейската икономика.

Аз очаквах да се зароди сериозна дискусия за това колко лоша идея е еврото и как то пречи на европейската икономика, особено след като през втората половина на годината видяхме че и Германия започна да издиша.

За мен беше напълно непонятно как в Европа ЕЦБ продължаваше да не прави нищо при положение че всички макроикономически данни сочеха че еврозоната страда от свръх рестриктивна парична политика. Същото недоумение беше изразявано почти ежедневно от икономистите и журналисти извън Европа. В Европа обаче по всичко изглежда че на практика липсват авторитетни хора които да изразят открито мнение в защита на нормалния макроикономически здрав разум и да поставят начало на обществена дискусия за паричната политика в ЕС. Тук както "елитите" така и обикновените хора са твърдо убедени в това колко добра идея е еврото и не поставят под каквото и да е съмнение общата валута или начина по който централната банка управлява тази обща валута.

За следващата година не съм оптимист за промяна в тази насока. Дори и Гърция да излезе от еврозоната се съмнявам че ще станем свидетели на нормална дискусия на тема парична политка водеща се със солидни икономически аргументи.

Въпреки като цяло негативния тон на горните няколко параграфа не бива да забравяме че живеем в най-доброто време за човечеството от началото на съществуването му до сега. Никога света не е бил толкова богат и проспериращ както сега въпреки хилядите проблеми които съществуват навсякъде.

Последния референдум в Швейцария където хората гласуваха против ограниченията за работа на чужденци, против високите данъци и против безумната идея да се задължи централната банка да купува злато еднозначно показаха че здравия разум е по-силен от популизма и ниските племенни страсти ме кара да вярвам че все пак има надежда за човечеството и просперитета на който се радваме в момента може би ще може да продължи.