Митове за хиперинфлацията в Германия и Хитлер

Много често когато коментирам с някого пари и инфлация в разговора се стига до въпроса за Ваймарската хиперинфлация и идването на Хитлер на власт.

Тук е почти универсално разпространено мнението че хиперинфалцията е една от основните, директни причини довели до идването на Хитлер на власт. Според повечето хора Хитлер спасява Германия от хиперинфлацията.

Действителността е доста различна от този широко разпространен мит. Ваймарската хиперинфлация е през 1923г. По това време Националсоциалистическата работническа партия на Германия има 32 депутата в Райхстага (от общо 472)

На следващите избори, които са в края на 1924г., Нацистите вече имат едва 3% от гласовете и само 14 депутата (от 493). Инфлацията не е никакъв проблем след паричната реформа и икономиката на Германия се развива нормално.

На изборите през 1928г. (5 години след прословутата хиперинфлация) Германската икономика продължава нормалното си развитие и Хитлер и Нацистите са на път да изчезнат напълно от политическия живот на страната. 12 депутата от 491 общо при едва 2,6% спечелени гласове.

Огромната трагедия за Германия и съответния възход на Националсоциалистите е през 1929г. когато започва Голямата депресия. В резултат на депресията, причинена от супер рестриктивната парична политика до която води златния стандарт, безработицата скача рязко и икономика се свива. Петте милиона нови безработни се оказват благодатна почва за негативната реторика на Хитлер и в следващия парламент през 1930г. Нацистите вече имат 107 от 577 депутата (18,3% от гласовете)

Както се вижда в реалния свят не само че хиперинфлацията няма никаква роля за възхода на Хитлер, но дори ясно се вижда причинно следствената връзка между дефлацията от Голямата депресия и възхода на Нацистите. Както ни показва историята дефлацията е много по-опасното явление за икономиката и обществото от хиперинфлацията. Хиперинфлацията се лекува много лесно и интуитивно е много лесно да бъде разбрана. Дефлацията е феномен който изключително много заблуждава хората и те масово имат грешна интуиция за това къде е проблема. Почти винаги проблема се търси навсякъде другаде, но не и в недостатъчното "печатане" на пари. Обикновено по време на такива рецесии за виновник се нарочва малцинство с "всеизвестни" пропуски в характера (например цигани, евреи и т.н.) или групи които не харесваме като синдикатите например.

Най-тъжното нещо обаче е че днес на практика виждаме едно повторениe на мрачния период от 30^-те години на 20^-ти век. Кризата която започна през 2008г. има реално същото естество като Голямата депресия. И в двата случая става въпрос за супер рестриктивна парична политика. Тогава причинена в страните които са част от златния стандарт от Франция (и до някъде САЩ) който рязко започват да трупат златни резерви и да свиват паричното предлагане. Днес причинена в Европа от Германия, посредством контролираната на практика от нея ЕЦБ, която налага на еврозоната една ненужно рестриктивнa парична политика. Тогава в резултат на неизбежното свиване на икономиката и  съпътстващата я безработица в Германия идва на власт крайно дясна радикална партия. Днес виждаме подобен траен ръст на безработицата и съответния възход на различни радикални партии. За Франция представянето на евро-изборите на партията на Марин льо Пен е изключително показателно.

Надявам се приликите и жестоката ирония да спрат до тук и ЕЦБ възможно най-скоро да си свърши работата и да върне номиналната икономика на еврозоната на пътя на стабилния растеж. Това неизбежно ще възстанови икономиките на еврозоната, ще върне заетостта на нормалните нива и ще прати обратно в забвение различните крайни партии които виждаме да печелят популярност днес.